Христо Ботев

Христо Ботев - един от най-известните български автори
Един от най-известните български поети.

Биография

Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си„. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев.

Снимки

Творчество

Поезия

Сатира

  • Това ви чака!
  • Защо не съм?…
  • Послание

Фейлетони

  • [O, tempora! O, mores!]
  • Долапът
  • Хайде на изложбата!
  • „В затворената печатница…“
  • Калъп за учители
  • Знаеш ли ти кои сме? („Аз би желал…“)
  • Знаеш ли ти кои сме? („…Огледах се и видях …“)
  • Знаеш ли ти кои сме? („Преди малко време…“)
  • Знаеш ли ти кои сме? („Почти сичките народи…“)
  • Длъжностите на писателите и на журналистите

Публицистика

  • Политическа зима
  • Наместо програма
  • Примери от турско правосъдие
  • Смешен плач
  • Народът вчера, днес и утре
  • Петрушан
  • Решен ли е черковният въпрос?
  • [Задачата на в. „Знаме“]
  • [Източният въпрос лежи на плещите на българския народ]
  • [Единственото спасение на нашия народ е в революцията]
  • [Раздорите между балканските народи]
  • [Сърбия и нашето освободително движение]
  • [Революция народна, незабавна, отчаяна]
  • [Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея]

Писма

  • До Тодор Пеев
  • До Филип Тотю
  • До Венета, Димитър и Иванка
  • До капитана и пътниците на парахода „Радецки“
  • До приятели