Биография
Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил – 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където е учител Ботьо Петков, по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище. Октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка. През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.
По това време във вестник „Гайда“, редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев – „Майце си„. От октомври 1867 г. живее в Румъния. Работи в Браила като словослагател при Дим. Паничков, където се печата в. „Дунавска зора“. През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски. През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.
Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия – в. „Знаме“. През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката „Песни и стихотворения“. Май 1876 г. – вследствие новината за Априлското въстание, Ботев започва дейност за организиране на чета, става нейн войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба „Радецки“ и на 17 май заставят капитана да спре на българския бряг. На 20 май 1876 г. е последният тежък бой – привечер след сражението куршум пронизва Христо Ботев.
Снимки
Творчество
Поезия
- Майце си
- Към брата си
- Елегия
- Дялба
- До моето първо либе
- Хайдути
- Пристанала
- Ней
- На прощаване
- Борба
- Странник
- Гергьовден
- Патриот
- Послание
- Защо не съм?…
- Хаджи Димитър
- В механата
- Моята молитва
- Зададе се облак темен
- Дякон Васил Левски
- Обесването на Васил Левски
Сатира
- Това ви чака!
- Защо не съм?…
- Послание
Фейлетони
- [O, tempora! O, mores!]
- Долапът
- Хайде на изложбата!
- „В затворената печатница…“
- Калъп за учители
- Знаеш ли ти кои сме? („Аз би желал…“)
- Знаеш ли ти кои сме? („…Огледах се и видях …“)
- Знаеш ли ти кои сме? („Преди малко време…“)
- Знаеш ли ти кои сме? („Почти сичките народи…“)
- Длъжностите на писателите и на журналистите
Публицистика
- Политическа зима
- Наместо програма
- Примери от турско правосъдие
- Смешен плач
- Народът вчера, днес и утре
- Петрушан
- Решен ли е черковният въпрос?
- [Задачата на в. „Знаме“]
- [Източният въпрос лежи на плещите на българския народ]
- [Единственото спасение на нашия народ е в революцията]
- [Раздорите между балканските народи]
- [Сърбия и нашето освободително движение]
- [Революция народна, незабавна, отчаяна]
- [Сръбската пропаганда между българското население и опасността от нея]
Писма
- До Тодор Пеев
- До Филип Тотю
- До Венета, Димитър и Иванка
- До капитана и пътниците на парахода „Радецки“
- До приятели