Елегия

Христо Ботев

Елегия

Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!"

Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?!

Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.

Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!

А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!

Жанр: елегия

Основна тема: истината за лицемерието, покорството и пасивността на народа.

Кратък анализ: За времето, когато живее Ботев, робското себеопределение е неотменима черта в живота на българина. Но за Ботев робството е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати. С безпощаден изобличителен патос поетът заклеймява лицемерните църковни служители и всички консервативни и ретроградни елементи.

Основни тематични мотиви: примирение с робството, страхът на безгласния народ, демагогията на църквата, предателите отцеубийци, слепотата на роба, илюзиите за свобода

Художествени образи:
А. Лирическият Аз – измъчван от болезнени мисли за народната трагедия, за страданието на покорния народ, който не знае какво е борба, както и за онези българи, които се отродяват, които са чужди на патриотичния дълг и потъпкват всичко родно.
Б. Окови – метафоричен образ на робството. Гръмовният им тътен е знак на страха и раболепието.
В. Люлка – това е люлката на робството, на неосъзнатия за борба народ, на приспания свободолюбив дух.
Г. Кръстът – символен образ на жертвеност и мъченичество. В елегията има преобърнат смисъл – средство за изтезание.

Изразни средства:
а. Оксиморони
б. Инверсия
в. Алитерация
г. Обръщения
д. Реторични въпроси
е. Повторения
ж. Метафори
з. Хипербола