Един свидетел, не е свидетел.
Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз рабска люлка люлее? Тоз ли, що спасителят прободе на кръстът нявга зверски в ребрата, или тоз, що толкоз годин ти пее: "Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник, син на Лойола и брат на Юда, предател верен и жив предвестник на нови тегла за сиромаси, нов кърджалия в нова полуда, кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа! Глухо и страшно гърмят окови, не чуй се от тях глас за свобода: намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело кървав се лее над камък гробен; кръстът е забит във живо тело, ръжда разяда глозгани кости, смок е засмукал живот народен, смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние без срам, без укор, броиме време, откак е в хомот нашата шия, откак окови влачи народа, броим и с вяра в туй скотско племе чакаме и ний ред за свобода!
Жанр: елегия
Основна тема: истината за лицемерието, покорството и пасивността на народа.
Кратък анализ: За времето, когато живее Ботев, робското себеопределение е неотменима черта в живота на българина. Но за Ботев робството е осакатяване, унижаване на човешкото достойнство, принизяване не само на материални и духовни ценности, но и на основни християнски постулати. С безпощаден изобличителен патос поетът заклеймява лицемерните църковни служители и всички консервативни и ретроградни елементи.
Основни тематични мотиви: примирение с робството, страхът на безгласния народ, демагогията на църквата, предателите отцеубийци, слепотата на роба, илюзиите за свобода
Художествени образи:
А. Лирическият Аз – измъчван от болезнени мисли за народната трагедия, за страданието на покорния народ, който не знае какво е борба, както и за онези българи, които се отродяват, които са чужди на патриотичния дълг и потъпкват всичко родно.
Б. Окови – метафоричен образ на робството. Гръмовният им тътен е знак на страха и раболепието.
В. Люлка – това е люлката на робството, на неосъзнатия за борба народ, на приспания свободолюбив дух.
Г. Кръстът – символен образ на жертвеност и мъченичество. В елегията има преобърнат смисъл – средство за изтезание.
Изразни средства:
а. Оксиморони
б. Инверсия
в. Алитерация
г. Обръщения
д. Реторични въпроси
е. Повторения
ж. Метафори
з. Хипербола
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48836
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23187
Никола Вапцаров