Тухлените стени, които стоят на пътя ни са там неслучайно. Те не са там, за да ни попречат да преминем, те са там, за да можем да покажем колко силно е желанието ни!
"Благословен бог наш..."
О, мой боже, прави боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата...
Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове;
не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята;
не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси;
не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи;
не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани!
А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите!
Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа.
Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!
Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...
Жанр: стихотворения без специфични жанрови характерстики
Основна тема: личностният Бог – истинският покровител на свободата
Кратък анализ: Молитвата, която Ботев отправя към Бога, изразява желанието му да бъде посята любов към свободата у сънародниците му, а на него да вдъхне сила за подвиг и жертва. Ботевата религия, макар и не напълно християнска, съдържа християнски елементи. Тя не е песимистична и не вижда в света пречка за съединението с Бога. Любовта към Бога в нея съвпада с любовта към хората, и то към слабите, поробените и угнетените. Вярата у Ботевия лирически герой не е пасивна – тя не скръства ръце за молитва, а по-скоро ги използва, за да търси помощ с тях. Тя е борческа вяра, отрича смирението, презира малодушието и подтиква към готовност за сражение, за правда и за свобода.
Основни мотиви: бог и човек, свобода и робство, вяра и съмнение, светът на покорството, родно и чуждо, саможертвата и смъртта, лицемерието на духовенството, бунтът срещу подтисничеството
Художествени образи:
1. Лирическият Аз – носител на християнския морал и ценности, адаптирани към създалата се обществена обстановка, в която най-ценностното и стойностното духовно участие е това за любовта към свободата. Ботевата молитва към личностния Бог е и молитва за благослов, молба за подкрепа по пътя към саможертвата в името на най-високия човешки идеал – свободата.
2. Бог – личностен, борбен и идеализиран. Това е „правият“ Бог. Той е Богът, който ще поведе човекът по пътя „за правда и за свобода“. Това трябва да е Богът на разума, който се доближава по-скоро до Христос, защото е защитник на обикновените хора и страдалци, защото може да говори не само за покорството и смирението, а да покаже правия път. Това е Богът в душата на аза, бленуващ за правда и свобода.
Изразни средства:
а. Обръщения
б. Антитеза
в. Анафора
г. Градация
д. Епитети
е. Фразеологизми
ж. Метонимия
з. Диалектизми
и. Синекдоха
й. Сравнения
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48836
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23187
Никола Вапцаров