Моята молитва

Жанр: стихотворения без специфични жанрови характерстики

Основна тема: личностният Бог – истинският покровител на свободата

Кратък анализ: Молитвата, която Ботев отправя към Бога, изразява желанието му да бъде посята любов към свободата у сънародниците му, а на него да вдъхне сила за подвиг и жертва. Ботевата религия, макар и не напълно християнска, съдържа християнски елементи. Тя не е песимистична и не вижда в света пречка за съединението с Бога. Любовта към Бога в нея съвпада с любовта към хората, и то към слабите, поробените и угнетените. Вярата у Ботевия лирически герой не е пасивна – тя не скръства ръце за молитва, а по-скоро ги използва, за да търси помощ с тях. Тя е борческа вяра, отрича смирението, презира малодушието и подтиква към готовност за сражение, за правда и за свобода.

Основни мотиви: бог и човек, свобода и робство, вяра и съмнение, светът на покорството, родно и чуждо, саможертвата и смъртта, лицемерието на духовенството, бунтът срещу подтисничеството

Художествени образи:
1. Лирическият Аз – носител на християнския морал и ценности, адаптирани към създалата се обществена обстановка, в която най-ценностното и стойностното духовно участие е това за любовта към свободата. Ботевата молитва към личностния Бог е и молитва за благослов, молба за подкрепа по пътя към саможертвата в името на най-високия човешки идеал – свободата.
2. Бог – личностен, борбен и идеализиран. Това е „правият“ Бог. Той е Богът, който ще поведе човекът по пътя „за правда и за свобода“. Това трябва да е Богът на разума, който се доближава по-скоро до Христос, защото е защитник на обикновените хора и страдалци, защото може да говори не само за покорството и смирението, а да покаже правия път. Това е Богът в душата на аза, бленуващ за правда и свобода.

Изразни средства:
а. Обръщения
б. Антитеза
в. Анафора
г. Градация
д. Епитети
е. Фразеологизми
ж. Метонимия
з. Диалектизми
и. Синекдоха
й. Сравнения