Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видяни, нито докоснати... те се усещат в сърцето.
Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам - мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама, сила усещах - що не желаях? Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба!
Жанр: Елегия
Основна тема: Страданията на самотния и неразбран млад човек, в търсене на лична свобода.
Кратък анализа: Ботевата поезия е призив за утвърждаване на нова обществена нравственост, на нови ценности, сред които най-съществено място заема свободата. На първо място тази идея е въплътение в индивидуалния живот. От личностната свобода на човека зависи цялото му отношение към социалните типове на неговото време, към робството и драмата на съществуването. Откъснат от рода, воден от съкровени желания, лирическият Аз в „Майце си“, разбира, че е обречен на самота и отшелничество. Пред най-близкия човек – майката, лирическият геерой изповядва най-искрени чувства, за да бъде реабилитиран отново в изгубения роден свят. Сблъскът межд желания и действителност формира личността му. В името на индивидуалната свобода той е готов да приеме смъртта като висш смисъл и сакрална цел на своето съществуване.
Основни мотиви: майчината клета; родното и чуждото; неосъществените мечти и неизживяната младост; разочарованието и самотата, страданието и смъртта.
Художевтени образи:
а. Лирическият аз – самотен и неразбран млад човек, напуснал родината си и близки, осовал се в чуждо и враждебно общество. Разочарован, прозрял болезнената истина за сблъсъка между действителността и високите мечти и идеали, лирическият аз разбира, че младостта му е неизживяна, а щастието – химера. Все още не е формирано самосъзнанието на бореца.
б. Майката – единственият човек, пред когото лирическият аз може да излее мъката си и да намери морална подкрепа. Майката е най-добрият изповедник, единствената нравствена опора.
в. Смъртта – мисълта за смъртта е резултат на дълбоката душевна драма, която преживява героят. Смъртта е желана в момент на непоносимо желание.
Изразни средства:
а. Обръщения
б. Метафори
в. Инверсия
г. Синтактичен паралелизъм
д. Анафора
е. Повторения
86693
Елин Пелин
57340
Христо Ботев
52229
Алеко Константинов
50394
Атанас Далчев
49223
Димчо Дебелянов
22213
Йордан Йовков
22431
Иван Вазов
22892
Йордан Йовков
23338
Йордан Йовков
23380
Никола Вапцаров