Верни са не които говорят според душата ти, а които се противят на неверните ти думи.
Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?
Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!
Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!
Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам - мечти и мисли - от що страдая.
Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!
Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама, сила усещах - що не желаях? Но за вси желби приготви яма!
Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана...
Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба!
Жанр: Елегия
Основна тема: Страданията на самотния и неразбран млад човек, в търсене на лична свобода.
Кратък анализа: Ботевата поезия е призив за утвърждаване на нова обществена нравственост, на нови ценности, сред които най-съществено място заема свободата. На първо място тази идея е въплътение в индивидуалния живот. От личностната свобода на човека зависи цялото му отношение към социалните типове на неговото време, към робството и драмата на съществуването. Откъснат от рода, воден от съкровени желания, лирическият Аз в „Майце си“, разбира, че е обречен на самота и отшелничество. Пред най-близкия човек – майката, лирическият геерой изповядва най-искрени чувства, за да бъде реабилитиран отново в изгубения роден свят. Сблъскът межд желания и действителност формира личността му. В името на индивидуалната свобода той е готов да приеме смъртта като висш смисъл и сакрална цел на своето съществуване.
Основни мотиви: майчината клета; родното и чуждото; неосъществените мечти и неизживяната младост; разочарованието и самотата, страданието и смъртта.
Художевтени образи:
а. Лирическият аз – самотен и неразбран млад човек, напуснал родината си и близки, осовал се в чуждо и враждебно общество. Разочарован, прозрял болезнената истина за сблъсъка между действителността и високите мечти и идеали, лирическият аз разбира, че младостта му е неизживяна, а щастието – химера. Все още не е формирано самосъзнанието на бореца.
б. Майката – единственият човек, пред когото лирическият аз може да излее мъката си и да намери морална подкрепа. Майката е най-добрият изповедник, единствената нравствена опора.
в. Смъртта – мисълта за смъртта е резултат на дълбоката душевна драма, която преживява героят. Смъртта е желана в момент на непоносимо желание.
Изразни средства:
а. Обръщения
б. Метафори
в. Инверсия
г. Синтактичен паралелизъм
д. Анафора
е. Повторения
20497
Иван Вазов
20748
Йордан Йовков
21394
Никола Вапцаров
21491
Йордан Йовков
21536
Иван Вазов