Майце си

Христо Ботев

Майце си

Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник ходя злочестен ази и срещам това, що душа мрази?

Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?!

Весел ме гледат мили другари, че с тях наедно и аз се смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари!

Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз любя и в какво вярвам - мечти и мисли - от що страдая.

Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не се надявам тебе да любя: сърце догаря!

Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама, сила усещах - що не желаях? Но за вси желби приготви яма!

Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да се оплачат тебе горкана...

Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба!

Жанр: Елегия

Основна тема: Страданията на самотния и неразбран млад човек, в търсене на лична свобода.

Кратък анализа: Ботевата поезия е призив за утвърждаване на нова обществена нравственост, на нови ценности, сред които най-съществено място заема свободата. На първо място тази идея е въплътение в индивидуалния живот. От личностната свобода на човека зависи цялото му отношение към социалните типове на неговото време, към робството и драмата на съществуването. Откъснат от рода, воден от съкровени желания, лирическият Аз в „Майце си“, разбира, че е обречен на самота и отшелничество. Пред най-близкия човек – майката, лирическият геерой изповядва най-искрени чувства, за да бъде реабилитиран отново в изгубения роден свят. Сблъскът межд желания и действителност формира личността му. В името на индивидуалната свобода той е готов да приеме смъртта като висш смисъл и сакрална цел на своето съществуване.

Основни мотиви: майчината клета; родното и чуждото; неосъществените мечти и неизживяната младост; разочарованието и самотата, страданието и смъртта.

Художевтени образи:
а. Лирическият аз – самотен и неразбран млад човек, напуснал родината си и близки, осовал се в чуждо и враждебно общество. Разочарован, прозрял болезнената истина за сблъсъка между действителността и високите мечти и идеали, лирическият аз разбира, че младостта му е неизживяна, а щастието – химера. Все още не е формирано самосъзнанието на бореца.
б. Майката – единственият човек, пред когото лирическият аз може да излее мъката си и да намери морална подкрепа. Майката е най-добрият изповедник, единствената нравствена опора.
в. Смъртта – мисълта за смъртта е резултат на дълбоката душевна драма, която преживява героят. Смъртта е желана в момент на непоносимо желание.

Изразни средства:
а. Обръщения
б. Метафори
в. Инверсия
г. Синтактичен паралелизъм
д. Анафора
е. Повторения