Да обичаш, значи да се радваш на щастието на друг
О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш ?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци се молят богу горещо, жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен, вихрове гонят тръни в полето, и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето.
Жанр: елегия
Основна тема: непримиримата скръб на родината пред смъртта на Апостола.
Кратък анализ: В елегията „Обесването на Васил Левски“ Христо Боте осмисля трагичното в геройската смърт на Апостола. Лайтмотив в това отношение в плача на майката. Ботев изгражда един от най-въздействащите символи на страданието именно с образа на майката, подела плача песен за своето загубено чедо. Подвигът на героя е грандиозен, а плачът на майката разпрострира трагичното и в индивидуален, и в универсален план. В този глас се вливат и гласовете на страдащата природа, и личната болка от смъртта на героя. Поради това плачът е превърнат в доминанта на цялото произведение.
Основни тематични мотиви: образът на смъртта, всеобщата скръб, безмерната загуба на Апостола.
Художествени образи:
1. Лирическият говорител – неизмерима е скръбта му, породена от смъртта на героя. Универсално е страданието му от невъзвратимата гибел сред един опустяващ свят, в който „студ, и мраз, и плач“ вещаят само необратимост на робството.
2. Песента на Балкана – увековечава саможертвата на героя син на България.
3. Отечеството – поробено и страдащо
4. Земният пейзаж – създава усещане на подтиснатост и трагична изоставеност на страдащия народ.
5. Зимната песен – символ на страданието и трагизма на народа
6. Плачът – смисловата тъкан на елегията плачът на майката означава най-дълбоките регистри на страданието, чието съотвествие може да бъде само страшната песен на зимата. Плачът, болката са крайни, непреодолими, безнадеждни.
7. Полето – символен образ на безнадеждността.
8. Смъртта – в смъртта на героя има нещо тотално, неизмеримо, свръхестествено, нещо, което преминава границите на разбираемото.
9. Черното бесило и зловещото разпятие – знаци на жертвената смърт, която сякаш е приета в името на човечеството, на всички страдащи и техните робски грехове.
Изразни средства:
а. Обръщения и инверсия
б. Реторични въпроси
в. Алитерация
г. Повторения
д. Метафори
е. Метонимия
ж. Олицетворение
з. Градация
и. Синекдоха
20858
Иван Вазов
21101
Йордан Йовков
21779
Йордан Йовков
21941
Никола Вапцаров
21962
Йордан Йовков