Обесването на Васил Левски

Жанр: елегия

Основна тема: непримиримата скръб на родината пред смъртта на Апостола.

Кратък анализ: В елегията „Обесването  на Васил Левски“ Христо Боте осмисля трагичното в геройската смърт на Апостола. Лайтмотив в това отношение в плача на майката. Ботев изгражда един от най-въздействащите символи на страданието именно с образа на майката, подела плача песен за своето загубено чедо. Подвигът на героя е грандиозен, а плачът на майката разпрострира трагичното и в индивидуален, и в универсален план. В този глас се вливат и гласовете на страдащата природа, и личната болка от смъртта на героя. Поради това плачът е превърнат в доминанта на цялото произведение.

Основни тематични мотиви: образът на смъртта, всеобщата скръб, безмерната загуба на Апостола.

Художествени образи:
1. Лирическият говорител – неизмерима е скръбта му, породена от смъртта на героя. Универсално е страданието му от невъзвратимата гибел сред един опустяващ свят, в който „студ, и мраз, и плач“ вещаят само необратимост на робството.
2. Песента на Балкана – увековечава саможертвата на героя син на България.
3. Отечеството – поробено и страдащо
4. Земният пейзаж – създава усещане на подтиснатост и трагична изоставеност на страдащия народ.
5. Зимната песен – символ на страданието и трагизма на народа
6. Плачът – смисловата тъкан на елегията плачът на майката означава най-дълбоките регистри  на страданието, чието съотвествие може да бъде само страшната песен на зимата. Плачът, болката са крайни, непреодолими, безнадеждни.
7. Полето – символен образ на безнадеждността.
8. Смъртта – в смъртта на героя има нещо тотално, неизмеримо, свръхестествено, нещо, което преминава границите на разбираемото.
9. Черното бесило и зловещото разпятие – знаци на жертвената смърт, която сякаш е приета в името на човечеството, на всички страдащи и техните робски грехове.

Изразни средства:
а. Обръщения и инверсия
б. Реторични въпроси
в. Алитерация
г. Повторения
д. Метафори
е. Метонимия
ж. Олицетворение
з. Градация
и. Синекдоха