Анализ на „Под игото“ от Иван Вазов

Произведение: „Под игото“

Автор: Иван Вазов

Жанр: роман, епопея

Основна тема: бунтът, душевността и историческата съдба на българите през последното десетилетие на робството.

Кратък анализ: Сюжетът на „Под игото“ е разработен върху широката панорама на едно от най-големите исторически събития в живота на българите – Априлското въстания – една трагично-величава епоха, в която по думите на самия Вазов:…българският дух никога не се е издигал до такава висота и надали ще се издигне. В персонажната система на романа се споменават действителни исторически личности като Васил Левски и Г.С. Раковски. Въпреки това не можем да определим Вазовата творба като историческа. Повествованието е изградено изцяло върху измислени случки, но историческата рамка създава впечатление за достоверност на събитията.

Композиция:
Романът е изграден от три части. Първата съдържа 35 глави, втората – 37 глави и третата – 16 глави. Композицията на романа е изградена на основата на контраста. Вазов създава два полюсно противоположни свята – спокойната патриархална идилия и светът на неспокойната динамика на бунта.

Основни мотиви: сблъсък между битовото мислене и бунта, преобразяването на българското консервативно общество, колективното битие и промяната, влиянието на изключителната личност, саможертвената борба в името на свободата, пиянството на народа, разум и безумие.

Художествени образи:
1. Иван Краличът – син на заможен видински търговец, заточен в Диарбекир поради участието си в чета през 1868 г. След осемгодишен престой в крепостта той избягва и се върща в България, в Бяла черква, под името Бойчо Огнянов с намерение да продължи революционното си дело. Героят е ограден с ореола на изключителната личност, която действа при изключителната ситуация. Това дава основание да го отнесем към романтичния тип герои.
2. Соколов – доктор в Бяла черква, известен като голям веселяк и бунтовник. Той е обаятелна личност с ренесансово жизнелюбие и авантюристичен дух, умело съвместяващ предаността към делото и принадлежността към бохемството, влюбен в Лалка.
3. Рада Госпожина – бедна провинциална учителка, останала сираче от малка, израснала в дома на властната и жестока Хаджи Ровоама, Рада е умна девойка, с добър, хрисим характер, притежателка на духовна и физическа красота. Влюбва се в Огнянов. Работи като учителка в девическото училище към метоха. Влиза в конфликт с потъналите в охолство представители на консервативно настроените среди, които се опитват да попречат на освободителното дело.
4. Чорбаджи Марко – негов прототип е бащата на Вазов (Минчо Вазов). Чорбаджи Марко е представен като заможен търговец и патриот. Възпитава децата си в почтеност и любов към родината.
Епизодични герои:
1. Кириак Стефчов – син на богат чорбаджия, явен противник на революционното движение
2. Госпожа Хаджи Ровоама – калугерка в метоха, пословична клюкарка с жесток нрав, която прави Рада своя „храненица“
3. Мунчо – бавноразвиващ се глухоням, който живее в манастира
4. Фратю – заклет републиканец и член на комитета. В навечерието на борбата страхът го прави изменник
5. Иван Боримечката – революционер от село Алтъново, верен другар на Бойчо

Още анализи на произведения от Иван Вазов