Анализ на „При Рилския манастир“ от Иван Вазов

Произведение: „При Рилския манастир“

Автор: Иван Вазов

Жанр: стихотворение без специфична жанрова характеристика

Основна тема: природата – свещен храм за душата.

Кратък анализ: От произведеният, посветени на българската природа, важно място заема стихотворението „При Рилския манастир“, което се явява своебразна духовна автобиоградия на Иван Вазов. Поетичната Вазова натура възприема пейзажа сетивно, усеща го с цялото си същество, удивлява се от него, възпява го с любов и вдъхновение. Стихотворението представлявав изповед на завърналия се към природата неин поклонник. Тук тя излиза от националата си еднозначност и се превръща в духовен абсолют, който винаги ще подтиква човека към размисъл.

Основните тематични мотиви: мотивът за завръщането, сливането с природата – дава ново зрение, нови сетива, които разрешават разгадаването на тайните на мирозданието, пантеизмът на Вазов – издига природата в нейното многообразие и жизненост в идеала.

Художествение образи:
1. Лирическият аз – намира душевен покой, пречиства мислите си, чувства се по-възвишен сред природата. Планината дава покой, уединение, зарежда човека с положителна енергия. Планината дава воля на духа. Възвръща жизнените сили на човека. Свежестта и чистотата на планинския въздух са особено необходими на изтощения организъм.
2. Природата – не е застинал величествен пейзаж, тя е видяна като кипяща от живот. Природата не е външно пространство, пространството извън дома, тя е домът, който има български параметри, зададени чрез конкретни обекти от родното пространство.

Художествени изразни средства:
а. Аанафора
б. Градация
в. Сравнение
г. Метафора
д. Хипербола

Още анализи на произведения от Иван Вазов