Спи градът
Автор: Димчо Дебелянов
Жанр: елегия
Анализ на Спи градът от Димчо Дебелянов
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз – бездомен и самин – а дъждът ръми, ръми, ръми…
Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.
Образът на милото дете, нявга озарило моя праг, в спомена възкръсва – чист и драг – и скръбта расте, расте, расте…
Тя дойде – дете – с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста, но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния й дар.
Миналото – ах, остана то тъмен край от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик:защо, защо?
Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз – бездомен и самин, а дъждът ръми, ръми, ръми…
Още от Димчо Дебелянов
Други
[wpb-random-posts]