Потомка
Автор: Елисавета Багряна
Жанр: стихотворение
Няма прародителски портрети, ни фамилна книга в моя род и не знам аз техните завети, техните лица, души, живот.
Но усещам, в мене бие древна, скитническа, непокорна кръв. Тя от сън ме буди нощем гневно, тя ме води към греха ни пръв.
Може би прабаба тъмноока, в свилени шалвари и тюрбан, е избягала в среднощ дълбока с някой чуждестранен, светъл хан.
Конски тропот може би кънтял е из крайдунавските равнини и спасил е двама от кинжала вятърът, следите изравнил.
Затова аз може би обичам необхватните с око поля, конски бяг под плясъка на бича, волен глас, по вятъра разлян.
Може би съм грешна и коварна, може би средпът ще се сломя – аз съм само щерка твоя вярна, моя кръвна майчице-земя.
Още от Елисавета Багряна
Други
[wpb-random-posts]