Пловдив

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Анализ на Пловдив от Димчо Дебелянов

---

Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: – престани: да вярваш и да дириш – забранен е на любовта плодът – и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град – едничък дом на мойта скръб бездомна – аз бродя за утехата нерад –

и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна.

Още от Димчо Дебелянов

• Спи градът
• Тиха победа
• Черна песен
• Да се завърнеш…
• Помниш ли, помниш ли…
• Миг
• Сиротна песен
• Един убит

Други

[wpb-random-posts]