Завод

Автор: Никола Вапцаров

Жанр: стихотворение

Анализ на ,,Завод“ от Никола Вапцаров


Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът – тежък, скучен. – Живот без маска и без грим – озъбено, свирепо куче.

И трябва да се бориш неуморно, и трябва да си страшно упорит, за да изтръгнеш от зъбите на туй настръхнало, вбесено псе парченце хлеб.

Във залите плющят каиши, трансмисии скриптят от всеки кът. И става толкоз душно, че да дишаш не би могъл спокойно, с пълна гръд.

А недалече пролетния вятър люлее ниви, слънцето блести… Дърветата опират във небето, а сенките – в заводските стени. Но как е чуждо и ненужно тука, съвсем забравено това поле!

Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе. Защото миг на некаква заблуда, защото миг с размекнато сърце, би значело напразно да загубиш работните си жилави ръце.

И този шум и трясък на машини ще трябва непременно да крещиш, да могат думите разбрано да преминат пространството, което те дели. И аз крещях години – цяла вечност… Долавях, че и другите крещят – машините, завода и човека от най-затуления тъмен кът.

И този крясък стана сплав, с която бронирахме живота си така, че сложиш ли му прът във колелата – ще счупиш своята ръка…

И ти, завод, се мъчиш пак отгоре да трупаш дим и сажди пласт след пласт. Напразно! Ти ни учи да се борим – ще снемем ние слънцето при нас.

Завод, притиснал с мъка толкоз хора с осаждени от черен труд лица, едно сърце във тебе неуморно пулсира с хиляди сърца.

Още от Никола Вапцаров

Други

no posts found