Анализ на „Заточеници“ от Пейо Яворов

Произведение: „Заточеници“

Автор: Пейо Яворов

Жанр: елегия
 (Първоначално заглавие  на творбата е „Към Подрумкале“. Тя визира конкретно събитие – заточението на борци за освобождението на Македония.

Основна тема: прощаване с родното

Кратък анализ: Елегията „Заточеници“ на Яворов е интимна изповед на човешките души, обхванати от носталгия по родината. Трагедията на заточениците е породена от насилственото им откъсване от най-свидните неща – роден край, дом, близки. Елегията следва както възрожденския модел, така и модернистичния поетичен модел. Творбата е художествен израз на страданието и безпределната обич на младите патриоти към поробеното отечество. Тъга, преливаща в болезнена мъка, изпълва страдалческите им души. Пейо Яворов разкрива душевния мир на заточениците, проследява техните пориви и вълнения, породени от раздялата. Художествените образи на родното,  носени от спомена за българската природа, са символи на мъката по родна земя и близки. Стихотворението е лирическа изповед, в която страдащите герои изразяват обичта си към свещените български земи.

Основни тематични мотиви: обичта към родината, пътуване към неизвестното, невъзможното завръщане, безпределната скръб и незаслужено страдание по всичко родно, болката по невъзвратимото, трагизмът на изгнаника, образът на България – извисен и красив спомен, саможертва в името на свободата, светлината и мрака.

Композиция: Антитезисно изграждане на текста, който съдържа 5 строфи по 8 стиха.

Художествени образи:
1. Заточениците – героични млади български патриоти, чиято свобода е отнета насилствено. Те пътуват към непознатото, чуждото пространство с оковани ръце. Те наблюдават за последен път очертанията на родното. Агонията им е продиктувана от факта, че са безпомощни и че няма сила, която да им помогне. Заточениците се опитват да запечатат в съзнанието си всичко, което е свързано с родината. Те копнеят за обратен път към отечеството, което за тях е символ на всичко мило и свято, всичко прекрасно,  но съдбата безмилостно им го отнема. Съзнанието за вечната раздяла с родината трансформира мъката на заточениците в отчаяние. За борците светът губи екзистенциалния си смисъл.
2. Родината – най-скъпото нещо, което в конкретния случай се превръща в нереален образ, във вътрешно притежание на изгнаниците.

Художествени изразни средства:
а. Поетизми
б. Инверсия
в. Олицетворения
г. Обръщения
д. Топоними
е. Метафора
ж. Метонимия