Анализ на Задушница от Елин Пелин

Произведение: Задушница

Автор: Елин Пелин

Жанр: разказ

Основна тема: драматичната съдба на сиромаха със съдбата и духовната му устойчивост.

Кратък анализ: Разказът синтезира темата за сиромашкото спасение. Действието се развива на гробищата по  време на Задушница – празник за почитане на мъртвите. Вдовецът Станчо е изцяло обзет от отчаяние. Отчужден от света на живите, той живее единствено в мъка и самота. Негова утешителка се явява Стоилка – също загубила рано половинката си. При срещата на двамата овдовели самотници преходът на отчаянието до развеселяването е представен като резултат от Станчовата вяра в абсолютната власт на Бога върху съдбата на човека. Така трагични изстрадалият оптимизъм на селяшката душа надборва смъртта. Финалът на разказа представлява характерна за много от Елин-Пелиновите разкази развръзка – завръщането към дома, към живота.

Основни тематични мотиви: животът и смъртта; маниране на собствената идентичност; победата на изстрадания оптимизъм над смъртта; земният и отвъдният свят; скръба и сиромашката радост; поривът на човешкото сърце към любов и хармония.

Художествени образи:
1. Станчо и Стоилка – без време овдовели несретници, които се срещат по време на Задушница на гробищата. Останали сами с мъката си, те правят своя съдбовен избор. Заредени с вяра и надежда за по-добри дни, двамата самотници решават да се съберат, за да осигурят жизненото си съхранение и благополучие. Спонтанното им решение е победата на виталността на селския човек в света на битовата нищета.

Език и стил:
Преобладава диалогът между героите, който е наситен с хумор – проява на тържеството на жизнеутвърдителната им философия. Речта им е накъсана чрез апосиопези и изпъстрена с възклицания.

Още анализи на произведения от Елин Пелин