Автор: Димчо Дебелянов
Жанр: стихотворение без специфично жанрови характеристики
Анализ на Тиха победа от Димчо Дебелянов
Денят за труд е отреден, за сласт и мирен сън – нощта, а що е нощ и що е ден за нас, изгнани из света?
Сурова вярност на дълга смени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик.
Вървим под тежките крила на буреносна, мощна бран и върху хиледи чела чер жъртвен кръст е начертан.
Но няма мраз да заледи топлик жадуващия кълн, нито ще трепне пред беди обуреваемият чълн.
Че светли тайни дух прозря и аз обикнах тоя път, по който земните недра тъй властно мамят и зоват.
– Ти наш си, твоят дълг е дълг на хрупкавия злак – в земята майка опознал, при нея да се върне пак.
Венци от слънчеви цветя в долини слънчеви плете и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете.
– Дойди, но с подвиг увенчай ти свойта бренна суета и нека бъде твоят край една усмихната мечта!
Ноще, тъй светло примирен, аз гледам звездния покров и тихом се струи над мен и крепне земната любов.
Разстлала се е ясна шир и в нея странникът недраг след много бури най-подир намира своя роден бряг.
Там родни сенки с родна реч посрещат брата и сина, а нейде гордо и далеч плющят победни знамена!…