Стихии

Автор: Елисавета Багряна

Жанр: стихотворение


Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите – в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти Бистрица, дето иде напролет яростна, разтрошава ледовете си, на мостовете подпорите и излиза от коритото и завлича, мътна, пакостна – къщиците и градинките, и добитъка на хората – в родния ми град?

Можеш ли да спреш ти виното, щом веднъж е закипяло то в бъчвите огромни, взидани, с влага лъхаща наситени, на които с букви кирилски пише „черното“ и „бялото“ – в избите студен, каменни, завещани от дедите ни – в родния ми град?

Как ще спраш ти мене – волната, скитницата, непокорната – родната сестра на вятъра, на водата и на виното, за която е примамица непостижното, просторното, дето все сънува пътища – недостигнати, неминати, – мене как ще спреш?

Още от Елисавета Багряна

Други

no posts found