Спи градът

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Анализ на Спи градът от Димчо Дебелянов


Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз – бездомен и самин – а дъждът ръми, ръми, ръми…

Трепнали край черните стени, стъпките размерено кънтят и след мен невидими вървят жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете, нявга озарило моя праг, в спомена възкръсва – чист и драг – и скръбта расте, расте, расте…

Тя дойде – дете – с пробуден жар, с пламенна усмивка на уста, но възжаждал вечна красота, аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото – ах, остана то тъмен край от скърби заледен и оттам отпраща тя към мен своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми. На нощта неверна верен син, бродя аз – бездомен и самин, а дъждът ръми, ръми, ръми…

Още от Димчо Дебелянов

Други

no posts found