Анализ на Сиротна песен от Димчо Дебелянов

Произведение: Сиротна песен

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Основна тема: самооценка пред лицето на очакваната смърт.

Кратък анализ: Елегията „Сиротна песен“ е своеобразна поанта на Дебеяновата лирика и на неговия живот, която остава като поетически завет. Изповедта на поета придобива обобщен художествен смисъл. Раздялата на лирическия субект със света на отчуждението е скръбна и печална, но в същото време звучи оптимистично. Това е една сооценка и оценка на жизнения път – тъжен, но изпълнен с духовна красота. Творецът си отива от света на неправди и жестокости със съхранено човешко достойнство и с мисълта за изпълнен нравствен дълг. Това е едно състояние на преход между живота и смъртта без въпроси или излишни екзалтации.

Основни тематични мотиви: усещане за предопределеност на съдбата; обреченост, самотност, изоставеност; примирение и успокоение преди смъртта; ненужният спомен

Художествени образи:
1. Лирическият субект – сиракът, нестреникът, бездомникът, който напуска света с ясната представа, че след него  ще остане само ненужен спомен. Цялото поведение на Дебеляновия човек пред лицето на смъртта говори за духовна овладяност, но и за скрит вътрешен екзистенциален драгматизъм.

Художествени изразни средства:
а. Метафора
б. Синекдоха
в. Инверсия
г. Сравнение

Още анализи на произведения от Димчо Дебелянов