Сиротна песен

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Анализ на Сиротна песен от Димчо Дебелянов


Ако загина на война, жал никого не ще попари – изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не скърби – приневолен живя сирака и за утеха може би смъртта в победа ще дочака.

Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене, че аз съм с горести богат и с радости несподелени.

Ще си отида от света – тъй както съм дошъл, бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.

Още от Димчо Дебелянов

Други

no posts found