Пловдив

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Анализ на Пловдив от Димчо Дебелянов


Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: – престани: да вярваш и да дириш – забранен е на любовта плодът – и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град – едничък дом на мойта скръб бездомна – аз бродя за утехата нерад –

и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна.

Още от Димчо Дебелянов

Други

no posts found