Анализ на „Песента на човека“ от Пейо Яворов

Произведение: „Песента на човека“

Автор: Пейо Яворов

Жанр: няма специфични жанрови характеристики

Основна тема: поетическа дисекция на човешката природа

Кратък анализ: Стихотворението представлява своеобразен диалог с духовното, с познанието. Поетическата творба представлява химн на неспокойната, вечнотърсеща човешка природа, дълбоко тревожна по своята същност. Той живее в свят, в който тотално са разколебани представите за сигурност и устойчивост. Усилията на човека имат смисъл само ако проникне отвъд видимия свят в идеалното метафизично пространство за вечността и разгадае тайните на човешката душа.

Основни тематични мотиви: живот и смърт, човешката екзистенция, вечното дирене на отговор на свръхземните въпроси, които никой все още не е разгадал, уникалната самотност на твореца.

Художествени образи:
1. Лирическият аз – притежава неспокоен, търсещ у, който се идентифицира с ураган. Самотният му полет е едно вечно дирене на отговори, свързани с извечните въпроси за живота и смъртта. Той търси своето място във всемира и изпълва живота му с дълбок хуманен смисъл.

Художествени изразни средства:
а. Метафора
б. Инверсия
в. Реторични въпроси