Анализ на „Ни лъх не дъхва над полени“ от Пенчо Славейков

Произведение: „Ни лъх не дъхва над полени“

Автор: Пенчо Славейков

Жанр: лирическа миниатюра

Основна тема: хармония на универсалното познание.

Кратък анализ: В лирическата миниатюра „Ни  лъх не дъхва над полени“ крайната точка на екзистенциалното пътешествие на лирическия аз е родният кът като място на универсалното душевно спокойствие. Тук Славейков доразвива творческата тенденция да влага модерно съдържание в традиционните езикови форми. Пътуването назад към родното е пълно с обещания за позитивни изживявания, които могат да компенсират негативите на всекидневието. В лирическата миниатюра Славейков гради своя култ към идеалното, към трансцедентното, където се сливат всички божествени ценности в хармонията на универсалното познание.

Основни тематични мотиви: позитивните усещания в света на родното, сън и бленуване по щастие, стремеж за завръщане към първоначалата, възторг пред творението, хармонията и красотата на природата.

Художествени образи:
1. Родният кът – място  на вечната истина, на щастието, на душевното спокойствие и универсалната хармония, той е едно бленувано дихание.
2. Сънят – романтически символ, място, което носи истинско и безусловно щастие. Това е сън, бленуване за истинска хармония.

Художествени изразни средства:
а. Анафора
б. Олицетворение