Към брата си

Автор: Христо Ботев

Жанр: елегия

Анализ на „Към брата си“ от Христо Ботев


Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни са разпалили душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий – плач народен!

Още от Христо Ботев

Други

no posts found