Автор: Христо Ботев
Жанр: елегия
Анализ на „Към брата си“ от Христо Ботев
Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани; душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя, неговият завет пазя; но себе си, брате, губя, тия глупци като мразя.
Мечти мрачни, мисли бурни са разпалили душа млада; ах, ръка си кой ще турне на туй сърце, дето страда?
Никой, никой! То не знае нито радост, ни свобода; а безумно как играе в отзив на плач из народа!
Често, брате, скришом плача над народен гроб печален; но, кажи ми, що да тача в тоя мъртъв свят коварен?
Нищо, нищо! Отзив няма на глас искрен, благороден, пък и твойта й душа няма на глас божий – плач народен!
Още от Христо Ботев
- Майце си
- Борба
- Елегия
- На прощаване в 1868 г.
- До моето първо либе
- Хаджи Димитър
- Обесването на Васил Левски
- Моята молитва