Кино

Автор: Никола Вапцаров

Жанр: стихотворение


Отвънка беше шум и светеха реклами. В афиша пишеше: „Една човешка драма.“ Отвънка беше шум и конника на Крум се потеше от стискане в дланта ми.

И стана тъмно. В белия квадрат лъва на „Метро“ сънно се прозина. И изведнъж – шосе, след туй гора и в дъното небе – просторно, синьо.

И на шосето, точно на завой, се срещат две луксозни лимузини. Това е нашия герой и нашта героиня. След удара излиза джентълмен и взема във ръцете си чилични като перце примрялото момиче.

Отваря си очите – те горят, премрежват се и гледат небосвода, Да видиш ти какво момиче, брат – като жребица от разплодник!…

В дърветата – разбира се, славей. Ръми над тях спокойно синината. Примамлива и мека зеленей оттатък шанците тревата.

Един размазан Джон целува страстно Грета. По устните му – сладостна лига… С т и г а !

Къде е тъка нашата съдба? Къде е драмата? Къде съм аз? Кажете! В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета.

Та можем ли да любим и скърбим с наивната ви лековерност? Гърдите ни са пълни с дим, а дробовете ни – с каверни.

Така ли срещаме на път любимите си с лимузини? – Изгрява любовта ни в труд – сред дим, сред сажди и машини.

И после… Сивия живот, борба за хлеб, мечти неясни; и вечер – тесното легло, в което неусетно гаснем…

Това е то. Това е драмата. Станалото – е измама.

Още от Никола Вапцаров

Други

no posts found