Анализ на „Градушка“ от Пейо Яворов

Произведение: „Градушка“

Автор: Пейо Яворов

Жанр: поема

Основна тема: Литературният критик д-р Кръстев споделя, че само „Градушка“ е достатъчна, за да бъде запомнен Яворов. Поемата е наситена с дълбок психологизъм, който има обобщаващ символичен смисъл, свързна с една трагична визия на човешката съдба. По своята същност Яворовата творба представлява изповед на смазания от немотия селянин, принуден неуморно да се бори и да преодолява различни препятствия. Често животът му е вгорчен от стихийната сила на недружелюбната природа. Градушката е рушащата стихия на наказанието, представена като жетварка, бясна хала, която унищожава плодовете на човешкия труд. Отчаяната молба към безразличната природа разкрива безпомощното състояние, в което се намира отруденият селянин. Описанието на градушката изразява неудържимата задъханост на преживяванията на отрудения селянин. Надеждата преминава в безнадеждност. Природата се оказва по-силна от човека, ситуиран в безкрайната верига на вечното зло.

Основни тематични мотиви: нещастното битие на селянина, психологията на селския човек, страданието и смъртта, силата на природата.

Художествени образи:
1. Селяните – отрудени, смазани от непосилната работа на полето, но щастливи от труда си. Но природното бедствие унищожава безмилостно плодовете на техния труд, обрича ги  на глад и смърт. Това е жестоката драма на бедния селски човек.
2. Градушката – универсална метафора на страданието.

Художествени изразни средства:
а. Градация (възходяща)
б. Апосиопеза
в. Инверсия
г. Антитеза
д. Синекдоха
е. Олицетворение
ж. Алитерация
з. Анжамбман
и. Метафора