Произведение: „Две души“
Автор: Пейо Яворов
Жанр: няма специфични жанрови характеристики
Основна тема: раздвоението на страдащата душа
Кратък анализ: В стихотворението „Две души“ основният мотив е самотата, обземаща цялата личност и интимно пространство на лирическия аз. Душата му е раздирана от дълбоки противоречия. Конфликтният интимен свят, онагледен чрез образите на ангела и демон, открива пътя към вечното страдание. Добро и зло разкъсват душата на лирическия човек и го обричат на болезнени терзания. Но за него именно страданието е пътят, който трябва да се извърви, за да се докосне човек до истинската същност на живота. Борбата между двете души се явява не на територията на земния кръстопът и изкушения, а в сферата на духовните „дни в нощта“.
Основни тематични мотиви: ангелското и демонското в човешката душа, болезнените терзания на противоречивата личност, раздвоението, самотата.
Художествени образи:
1. Лирическият аз – страдална, чувствителна натура, разкъсвана от полюсни чувства, търсеща истините в живота, вечно питаща, но ненамираща отговори. Яворовият лирически човек изпитва подземна скръб, болна жажда за страдание, копнеж към гибелност. Тази гибелна страст към самоанализа и проникване в човешките глъбини го кара да бъде едновременно жертва и палач, светлина и мрак, ангел и демон.
Художествени изразни средства:
А. Метафора
б. Метонимия
в. Реторични въпроси