Автор: Христо Ботев
Жанр: елегия
Анализ на „До моето първо либе“ от Христо Ботев
Остави таз песен любовна, не вливай ми в сърце отрова – млад съм аз, но младост не помня, пък и да помня, не ровя туй, що съм ази намразил и пред тебе с крака погазил.
Забрави туй време га плачех за поглед мил и за въздишка: роб бях тогаз – вериги влачех, та за една твоя усмивка, безумен аз светът презирах и чувства си в калта увирах!
Забрави ти онез полуди, в тез гърди веч любов не грее и не можеш я ти събуди там, де скръб дълбока владее, де сичко е с рани покрито и сърце зло в злоба обвито!
Ти имаш глас чуден – млада си, но чуйш ли как пее гората? Чуйш ли как плачат сиромаси? За тоз глас ми копней душата, и там тегли сърце ранено, там, де е се с кърви облено!
О, махни тез думи отровни! Чуй как стене гора и шума, чуй как ечат бури вековни, как нареждат дума по дума – приказки за стари времена и песни за нови теглила!
Запей и ти песен такава, запей ми, девойко, на жалост, запей как брат брата продава, как гинат сили и младост, как плаче сирота вдовица и как теглят без дом дечица!
Запей, или млъкни, махни се! Сърце ми веч трепти – ще хвръкне, ще хвръкне, изгоро, – свести се! Там, де земя гърми и тътне от викове страшни и злобни и предсмъртни песни надгробни…
Там… там буря кърши клонове, а сабля ги свива на венец; зинали са страшни долове и пищи в тях зърно от свинец, и смъртта й там мила усмивка, а хладен гроб сладка почивка!
Ах, тез песни и таз усмивка кой глас ще ми викне, запее? Кървава да вдигна напивка, от коя и любов немее, пък тогаз и сам ще запея що любя и за що милея!…
Още от Христо Ботев
- Майце си
- Към брата си
- Борба
- Елегия
- На прощаване в 1868 г.
- Хаджи Димитър
- Обесването на Васил Левски
- Моята молитва