Анализ на Чорба от греховете на отец Никодим от Елин Пелин

Произведение: Чорба от греховете на отец Никодим

Автор: Елин Пелин

Жанр: разказ

Основна тема: черното и бялото в човешката душа

Кратък анализ: Човешката душа съвместява две взаимосвързани същности: черното, символ на греховете, и бялото – на доброто и красивото. Според Елин Пелин човешкият живот не може да бъде нито бял, нито черен. Липсата на едното обезсмисля другото етично понятие. За да съществува доброто, човек трябва да познава злото. Точно тази житейска философия не може да разбере праведният грешник – отец Никодим. Религиозните постулати предопределят изцяло поведението му. Елин-Пеллиновият герой живее постоянно с чувство за вина – той описва извършените от самия него простими и непростими грехове чрез символиката на бели и черни зърна.

Основни тематични мотиви: доброто и злото; праведното и грешното; душата и тялото; видимото и невидимото; заблудите и истината; спасението на човешката душа

Художествени образи:
1. Отец Никодим – свещенослужител, чиято душа е изтерзана от въпроси и търсене на отговори за смисъл на човешкото съществуване, за праведното и грешното.
2. Отец Сисой – духовно лице, което служи на Бога без фанатизъм, угажда си в яденето и пиенето, като нарушава църковните забрани и пригажда небесните догми към своите мерки за добро и зло. Той уважава правото на личен избор и начин на живот на другите.

Език и стил:
Монологът на Никодим – разкрива представите му за добро и зло, грях и праведност. Диалогът представлява други житейски позиции за нравствените категории.

Още анализи на произведения от Елин Пелин