Черна песен

Автор: Димчо Дебелянов

Жанр: елегия

Анализ на Черна песен от Димчо Дебелянов


Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с лъчите си тя, в пролетта като в есен аз крея, в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира гасне мълком живот неживян и плачът ми за пристан умира, низ велика пустиня развян.

Още от Димчо Дебелянов

Други

no posts found