Рейтинговата система е най-добрия инструмент за избор на висше училище
Министър Красимир Вълчев: Рейтинговата система е най-добрия инструмент за избор на висше училище
Рейтинговата система на висшите училища в България е най-добрият инструмент за рационален избор на университет. Тя е международно призната и съдържа над 50 показатели, базирани на пълна и точна информация. Това заяви днес в Русе министърът на образованието и науката Красимир Вълчев. В крайдунавския град той се срещна с кмета Пламен Стоилов и посети местния университет. Министърът отправи апел към бъдещите кандидат-студенти да използват рейтинговата система, за да направят най-добрия избор на професионално направление. Освен нея младежите могат да ползват и комплексната оценка на висшите училища, която се изготвя всяка година от министерството. Тя е базирана на данни за качеството на обучението и реализацията на пазара на труда.
Субсидиите на университетите зависят все по-малко от броя студенти
Красимир Вълчев посочи, че от 2015 г. се извършва преструктуриране на финансирането на университетите с цел субсидиите им да зависят в по-малка степен от броя на студентите. „Висшите училища трябва да добавят още качество в професионалните направления, в които традиционно са силни. Трябва да развиват научните изследвания и да се грижат за реализацията на студентите си. Това са показателите в комплексната оценка, от които ще зависят субсидиите им и които могат да им доведат студенти“, обясни той.
Университетите ни ще приемат 1135 българи, живеещи извън страната
Красимир Вълчев очерта технологичното развитие като едно от най-сериозните предизвикателства пред системата на висшето образование. Според него в следващите години всички висши училища трябва да развиват информационни технологии, да дигитализират учебния процес и да развиват електронното обучение.
Продължава политиката за насърчаване на инженерно-технически, педагогически и аграрни професионални направления
Министърът увери, че ще продължи политиката за насърчаване на повече студенти да се включват в инженерно-технически, педагогически и аграрни професионални направления.
В Русе той представи междуинституционалния механизъм за обхват и задържане на децата и учениците в детските градини и училищата. Министърът обясни, че няма да се пестят бюджетни или институционални ресурси, защото това е един от приоритетите не само на Министерството на образованието и науката (МОН), но и на правителството. Вълчев определи като ключово обхващането на всички деца в предучилищна възраст. Анализите на МОН показват, че децата от семейства с нискообразовани родители не са обхванати в детските градини. Това е основна предпоставка за спешно интегриране и социализиране в училищна възраст. Ако не посещават детска градина, ще имат затруднения в първи клас и те могат да са причина за отпадане от образователната система в пети, шести или седми клас. В същото време основен фактор децата да преминават от прогимназиален в гимназиален етап е именно ранната социализация и научаването на български език. Обхванатите в предучилищна възраст много по-често завършват основно образование, формират базови знания и умения, допълни Вълчев.
Онези училища, които полагат повече усилия за обхвата и задържането на децата и учениците в образователната система, ще получават по-голямо финансиране. Към това ще е насочена промяната в делегираните бюджети. „Повече средства ще се отпускат и на училищата, които се намират в погранични райони или в които има повече ученици от уязвими общности“, допълни Вълчев.
Повече отличници на матурите 2017, намаляват слабите оценки
В отговор на журналистически въпрос министърът на образованието посочи, че характерът на учителската професия не предполага сключването на краткосрочни договори. През юни той изпрати писма до директорите на образователните институции, в което обръща внимание, че тази практика не е желателна по отношение на политиката за привличане и задържане на млади преподаватели. При бъдещи проверки от МОН подобни практики ще се отчитат като нарушения, заяви Вълчев.
Министърът допълни, че след разговори със социалните партньори е стигнато до съгласие, че при постъпване на работа в училище е задължително новите преподаватели да преминат прегледите за пригодност за професията. „Нашето общо мнение е, че нямаме нужда от формални механизми в системата, няма нужда да пращаме всички преподаватели на преглед, има нужда когато имаме индикации, че някой преподавател има проблеми да се активира механизъм за преглед и това ще предложим“, поясни Вълчев.
Обобщена статистика от матури 2017
