Автор: Пейо Яворов
Жанр: няма специфични жанрови особености
Анализ на „Стон“ от Пейо Яворов
На Лора
Душата ми е стон. Душата ми е зов. Защото аз съм птица устрелена: на смърт е моята душа ранена, на смърт ранена от любов… Душата ми е стон. Душата ми е зов. Кажете ми що значат среща и разлъка? И ето аз ви думам: има ад и мъка – и в мъката любов!
Миражите са близо, – пътя е далек. Учудено засмяна жизнерадост на неведение и алчна младост, на знойна плът и призрак лек… Миражите са близо, – пътя е далек: защото тя стои в сияние пред мене, стои, ала не чуе, кой зове и стене, – тя – плът и призрак лек!
Още от Пейо Яворов
Други
[wpb-random-posts]