Автор: Димчо Дебелянов
Жанр: елегия
Анализ на Сиротна песен от Димчо Дебелянов
Ако загина на война, жал никого не ще попари – изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не скърби – приневолен живя сирака и за утеха може би смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене, че аз съм с горести богат и с радости несподелени.
Ще си отида от света – тъй както съм дошъл, бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.
Още от Димчо Дебелянов
Други
[wpb-random-posts]