Сън

– Лорй, не спиш ли? Чуваш ли, Лорй? „По-тихо! Скрий главата си! Отвън на педя са от нас, не говори!“ – Лорй, сънувах толкоз хубав сън!…

Почакай… как започваше?… Така… Войната свършена… Разбираш ме, нали? И всичко е във нашата ръка, нали така, Лорй?

Работех пак в завода. А пък то уж същия завод, машини същи, но частите им блеснали – злато! И ставите им някак по-могъщи.

В завода ти, Лорй, си надзирател и казваш: „Днеска искам триста болта!“ „Добре, Лорй, отлично, мой приятел!“ И двамата се смееме доволни.

А вънка тъй широк е небосвода!… Блести небето, въздухът блести! И дишаш, дишаш толкова свободно! И сам не вярваш, че това си ти. –

Лорй погледна другия в очите (те бяха толкова детински днес), усмихна се и каза, уж сърдито: „Какъв си ти мечтател, Фернандес!“

На изток гаснеха звездите. Мрака отстъпваше във паника, без строй.

Сигнал за бой! Започваше атака…

[wpb-random-posts]