Песента на човека

Автор: Пейо Яворов

Жанр: няма специфични жанрови характеристики

Анализ на „Песента на човека“ от Пейо Яворов


На д-ра К. Кръстев, мой благосклонен учител, неизменен другар и всегдашна опора през дни на изпитания

Един и същ на битието с урагана, аз шеметно се нося, дух из океана на тъмнина нестресвана от сън за ден, без нявга мигом негде да застана, напред самотно устремен.

Живота и смъртта крила ми са предвечни, размахани задружно, – близки и далечни предели аз не виждам сред размаха свой; на мигновенията бързотечни изгубих тягостния брой.

Къде отивам аз, терзан от знойна жажда? Мечта подир мечтата гине и се ражда… В тъма и сам – към светлина ли, към любов? Из хаосите явствен се обажда към мене нечий родствен зов.

През тайната на димните потоци звездни, кръз ужаса на гробно млъкналите бездни, заслушан аз минавам, – бди тревожен ум, с надежда за минутите възмездни на стигнат край в безкраен друм.

И може би в безкрая гоня аз граница, с напразно вярван сън за бъдаща зорница – слепец пробуден, сляп отвека и навек… И може би в заключена тъмница от своя зов аз слушам ек.

Още от Пейо Яворов

Други

[wpb-random-posts]