Ни лъх не дъхва над полени

Автор: Пенчо Славейков

Жанр: лирическа миниатюра

Анализ на „Ни лъх не дъхва над полени“ от Пенчо Славейков


Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.

В зори ранил на път, аз дишам на лятно утро свежестта – и милва ми душата бодра за лек път охолна мечта.

За лек път, за почивка тиха през ясна вечер в родний кът, където ме с милувка чака на мойто щастие сънят.

Още от Пенчо Славейков

Други

[wpb-random-posts]