Автор: Пенчо Славейков
Жанр: лирическа миниатюра
Анализ на „Ни лъх не дъхва над полени“ от Пенчо Славейков
Ни лъх не дъхва над полени, ни трепва лист по дървесата, огледва ведър лик небето в море от бисерна роса.
В зори ранил на път, аз дишам на лятно утро свежестта – и милва ми душата бодра за лек път охолна мечта.
За лек път, за почивка тиха през ясна вечер в родний кът, където ме с милувка чака на мойто щастие сънят.
Още от Пенчо Славейков
Други
[wpb-random-posts]