Анализ на „Моята молитва“ от Христо Ботев

Основна тема: личностният Бог – истинският покровител на свободата

Кратък анализ: Молитвата, която Ботев отправя към Бога, изразява желанието му да бъде посята любов към свободата у сънародниците му, а на него да вдъхне сила за подвиг и жертва. Ботевата религия, макар и не напълно християнска, съдържа християнски елементи. Тя не е песимистична и не вижда в света пречка за съединението с Бога. Любовта към Бога в нея съвпада с любовта към хората, и то към слабите, поробените и угнетените. Вярата у Ботевия лирически герой не е пасивна – тя не скръства ръце за молитва, а по-скоро ги използва, за да търси помощ с тях. Тя е борческа вяра, отрича смирението, презира малодушието и подтиква към готовност за сражение, за правда и за свобода.

Основни мотиви: бог и човек, свобода и робство, вяра и съмнение, светът на покорството, родно и чуждо, саможертвата и смъртта, лицемерието на духовенството, бунтът срещу подтисничеството

Художествени образи:
1. Лирическият Аз – носител на християнския морал и ценности, адаптирани към създалата се обществена обстановка, в която най-ценностното и стойностното духовно участие е това за любовта към свободата. Ботевата молитва към личностния Бог е и молитва за благослов, молба за подкрепа по пътя към саможертвата в името на най-високия човешки идеал – свободата.
2. Бог – личностен, борбен и идеализиран. Това е „правият“ Бог. Той е Богът, който ще поведе човекът по пътя „за правда и за свобода“. Това трябва да е Богът на разума, който се доближава по-скоро до Христос, защото е защитник на обикновените хора и страдалци, защото може да говори не само за покорството и смирението, а да покаже правия път. Това е Богът в душата на аза, бленуващ за правда и свобода.

Изразни средства:
а. Обръщения
б. Антитеза
в. Анафора
г. Градация
д. Епитети
е. Фразеологизми
ж. Метонимия
з. Диалектизми
и. Синекдоха

zamatura.eu

Анализ на „Моята молитва“ от Христо Ботев

Още анализи на произведения от Христо Ботев