Моята молитва

Автор: Христо Ботев

Жанр: стихотворение без специфични жанрови характеристики

Рецитал

„Благословен бог наш…“

О, мой боже, прави боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже – мен в сърцето и в душата…

Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове;

не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята;

не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси;

не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи;

не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани!

А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите!

Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода – да се бори кой как може с душманите на народа.

Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът!

Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!…

[wpb-random-posts]