Анализ на „Майце си“ от Христо Ботев

Произведение: „Майце си“

Автор: Христо Ботев

Жанр: елегия

Основна тема: Страданията на самотния и неразбран млад човек, в търсене на лична свобода.

Кратък анализа: Ботевата поезия е призив за утвърждаване на нова обществена нравственост, на нови ценности, сред които най-съществено място заема свободата. На първо място тази идея е въплътение в индивидуалния живот. От личностната свобода на човека зависи цялото му отношение към социалните типове на неговото време, към робството и драмата на съществуването. Откъснат от рода, воден от съкровени желания, лирическият Аз в „Майце си“, разбира, че е обречен на самота и отшелничество. Пред най-близкия човек – майката, лирическият геерой изповядва най-искрени чувства, за да бъде реабилитиран отново в изгубения роден свят. Сблъскът межд желания и действителност формира личността му. В името на индивидуалната свобода той е готов да приеме смъртта като висш смисъл и сакрална цел на своето съществуване.

Основни мотиви: майчината клета; родното и чуждото; неосъществените мечти и неизживяната младост; разочарованието и самотата, страданието и смъртта.

Художевтени образи:
а. Лирическият аз – самотен и неразбран млад човек, напуснал родината си и близки, осовал се в чуждо и враждебно общество. Разочарован, прозрял болезнената истина за сблъсъка между действителността и високите мечти и идеали, лирическият аз разбира, че младостта му е неизживяна, а щастието – химера. Все още не е формирано самосъзнанието на бореца.
б. Майката – единственият човек, пред когото лирическият аз може да излее мъката си и да намери морална подкрепа. Майката е най-добрият изповедник, единствената нравствена опора.
в. Смъртта – мисълта за смъртта е резултат на дълбоката душевна драма, която преживява героят. Смъртта е желана в момент на непоносимо желание.

Изразни средства:
а. Обръщения
б. Метафори
в. Инверсия
г. Синтактичен паралелизъм
д. Анафора
е. Повторения

Още анализи на произведения от Христо Ботев