Произведение: „Чичовци“

Автор: Иван Вазов

Жанр: хумористична битова повест

Основна тема: „малките хора“ и делничната незначителност на един изостанал бит.

Кратък анализ: Повестта „Чичовци“ рисува колоритна картина на предосвобожденската епоха. Тя буди смях и привлича с пъстрата и комична галерия от типове и епизоди. В повестта „Чичовци“ Вазов пресъздава мирното, скромно съществуване на „малките хора“, дребните им страсти и сблъсъци в предосвобожденската епоха. В повестта се редуват комични ситуации и конфликти, които представят бита, нравите и взаимоотношенята в едно малко градче. Най-важните въпроси се обсъждат в кафенето, където се развихрят жестоки словесни схватки.

Основни мотиви: битът на чичовците – близки хора, в които всеко може да идентифицира по нещо от себе си, конфликтите в обществото на някогашните еснафи – породени са от ниския духовен хоризонт и изостаналите разбирания за чест и достойнство.

Художествени образи:
1. Негероични образи затворени в един еснафски свят – антигерои на фона на величавите герои на освободителната борба.
2. Типизирани образи – въплъщение на ред негативни черти в националния характер
3. Варлаам Копринарката (прякор – Тарильомът – название на гръцко хоро, играно в градчето по това време), на 49 год. – претенция да бъде въплъщение на смиреност, благоразумие, скромност, склонен да прави витиевати до абсурдност философски умозаключения, подписва се Фарлам.
4. Иван Селямсъзът – 60-годишен (селямсъз – от турски – човек, който не поздравява, което е в пълна противоположност с общителността му и с навика му всички да поздравява), разговорлив до уморителност; закача булките, сръбва хубаво, обича веселбите; дребнав, егоист, чиито действия стигат до абсурдност.
5. Хаджи Смион, на 45 год. – олицетворение на благоразумието, страхливото поведение на и подчинението на властта, променя своята позиция според мнението на събеседника, за да избегне конфликтите.
6. Иванчо Йотата – свадлив, не е приятел на Варлаам; с големи претенции да бъде най-учен и компетентен  по езикови въпроси; кара се за правописа с учител Гатю
Епизодични герои:
1. Чорбаджи Мичо Байзадето – голям русофил; предсказва скорошния край на робството.
2. Господин Фратю – говори на френски; опиянява се от високопарната революционна фразеология – именно той в главата „Разходката“ произнася своята реч, започваща и завършваща с „Въздухът трепери!“. Фратю театрално произнася реч, която възпламенява патриотичното чувство на тръгналите на разходка; той е и този, който пръв тайно от другите хуква да гори потайните писания в дома си.
3. Мирончо – заклет ерген, доморасъл философ, който е ръководи от максимата да не се подчинява на общественото мнение.

Още анализи на произведения от Иван Вазов

• Анализ на „Българският език“
• Анализ на „Опълченците на Шипка“
• Анализ на „При Рилския манастир“
• Анализ на „Под игото“
• Анализ на „Дядо Йоцо гледа“
• Анализ на „Кочо“
• Анализ на „Паисий“
• Анализ на „Отечество любезно, как хубаво си ти!“
• Анализ на „Елате ни вижте“
• Анализ на „Линее нашто поноление“
• Анализ на „Левски“