Биография

Христо Димитров Измирлиев е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, където получава първоначалното си образование. През 1912 г. започва Балканската война и българските войски освобождават Кукуш. (По силата на Берлинския договор част от Македония и Южна Тракия и след Освобождението остават под османско „присъствие“.) Радостта на населението обаче е твърде кратка. След победата между балканските съюзници изникват разногласия, по вина на управляващите кръгове избухва Междусъюзническата война. Пред опасността от настъпващите гръцки войски жителите напускат Кукуш, градът е опожарен. Семейството на Димитър Измирлиев заедно с хилядите бежанци се отправя да търси спасение и препитание в София. Тук Христо Смирненски се записва в Техническото училище, но заедно с братята и сестра си помага в издръжката на семейството – продава вестници. 

От 1915 г. по примера на по-големия си брат Тома Христо започва да сътрудничи на хумористичните издания – най-напред на вестник „К во да е“, където за пръв път се подписва с един от най-известните си псевдоними като хуморист – Ведбал. От следващата година той публикува хумористични стихове и фейлетони в „Българан“, „Родна лира“, „Художествена седмица“, „Смях и сълзи“, „Барабан“, „Сила“. Необикновено находчив и плодовит, Ведбал, въпреки младостта си, става един от най-търсените и популярни за онова време хумористи.

През 1917 г. за пръв път се подписва с псевдонима Смирненски, с който остава в класиката на българската литература. Ученик в Техническото училище, той продължава да се труди – като обикновен работник, продавач в колониален магазин и др. По това време избухва Първата световна война. През май 1917 г. Христо е принуден да постъпи като юнкер във Военното училище, но въпреки суровото казармено всекидневие продължава да пише и да публикува в хумористичните издания. През 1918 г. излиза първата му книга „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза“. Силно въздействие върху идейното развитие на младия поет оказват Октомврийската революция и Войнишкото въстание през 1918 г. Отвратен от жестокостта, с която правителството потушава въстанието, Христо Измирлиев твърдо решава и напуска Военното училище. Цивилният живот не предлага много радости на младия хуморист. Той е принуден с тежък труд да изкарва прехраната си – отначало е писар II разред в Управлението по транспорта, после карнетист, след това е чиновник в Дирекцията на стопанските грижи, репортер, касиер, редактор, коректор… 

През пролетта на 1920 г. е приет за член на комунистическия младежки съюз, а през следващата – на комунистическата партия. През ноември 1919 г. по решение на партията започва да излиза седмичното хумористично художествено-литературно списание „Червен смях“. Участието на Смирненски в списването му има решаващо значение за него – хуморът му става все по-социално насочен… В края на февруари 1922 г. партийното издателство – Общо работническо кооперативно дружество „Освобождение“ – отпечатва лирическата сбирка на Смирненски „Да бъде ден!“.

Снимки

• 

• 

• 

• 

Творчество

Разкази

• Из дневника на един английски поручик
• Гюро Михайлов пътува
• Очи
• Левски
• Лятна нощ
• Зидари
• Босоногите деца
• Приказка за стълбата
• Как ще си умра млад и зелен

Стихосбирки

• Да бъде ден
• Стихове от 1917 г.
• Стихове от 1918 г.
• Стихове от 1919 г.
• Стихове от 1921 г.
• Стихове от 1922 г.
• Стихове от 1923 г.

Фейлетони

• Благотворителност
• Рапортьор
• Писма до оня свят
• Писмо до провинцията
• Политическа зима
• Хляб и зрелища
• Рождество
• Епидемия от конференции
• Вечният фарисеин
• Нямате думата!