Щастието не е нищо повече от добро здраве и слаба памет.
Завод. Над него облаци от дим. Народът прост, животът - тежък, скучен. - Живот без маска и без грим - озъбено, свирепо куче.
И трябва да се бориш неуморно, и трябва да си страшно упорит, за да изтръгнеш от зъбите на туй настръхнало, вбесено псе парченце хлеб.
Във залите плющят каиши, трансмисии скриптят от всеки кът. И става толкоз душно, че да дишаш не би могъл спокойно, с пълна гръд.
А недалече пролетния вятър люлее ниви, слънцето блести... Дърветата опират във небето, а сенките - в заводските стени. Но как е чуждо и ненужно тука, съвсем забравено това поле!
Една ръка изхвърли на боклука идилиите с синьото небе. Защото миг на некаква заблуда, защото миг с размекнато сърце, би значело напразно да загубиш работните си жилави ръце.
И този шум и трясък на машини ще трябва непременно да крещиш, да могат думите разбрано да преминат пространството, което те дели. И аз крещях години - цяла вечност... Долавях, че и другите крещят - машините, завода и човека от най-затуления тъмен кът.
И този крясък стана сплав, с която бронирахме живота си така, че сложиш ли му прът във колелата - ще счупиш своята ръка...
И ти, завод, се мъчиш пак отгоре да трупаш дим и сажди пласт след пласт. Напразно! Ти ни учи да се борим - ще снемем ние слънцето при нас.
Завод, притиснал с мъка толкоз хора с осаждени от черен труд лица, едно сърце във тебе неуморно пулсира с хиляди сърца.
86621
Елин Пелин
57228
Христо Ботев
52100
Алеко Константинов
50301
Атанас Далчев
49134
Димчо Дебелянов
22170
Йордан Йовков
22376
Иван Вазов
22851
Йордан Йовков
23305
Йордан Йовков
23342
Никола Вапцаров