Вечната

Сега е тя безкръвна и почти безплътна, безгласна, неподвижна, бездиханна. Очите са притворени и хлътнали. и все едно - дали Мария, или Анна е, и все едно - да молите и плачене, - не ще се вдигнат тънките клепачи, не ще помръднат стиснатите устни - последния въздъх и стон изпуснали. И ето че широк и чужд е вече пръстенът на нейните ръце, навеки скръстени.

Но чувате ли вие писъка невинен на рожбата й в люлката съседна? Там нейната безсмъртна кръв е минала и нейната душа на тоя свят отседнала. Ще минат дни, години и столетия и устните на двама млади, слети, ше шепнат пак "Мария" или "Анна" в нощта сред пролетни благоухания. А внучката ще носи всичко: името, очите, устните, косите - на незримата.