Тиха победа

Димчо Дебелянов

Начало / Произведения / Тиха победа

Тиха победа

Денят за труд е отреден, за сласт и мирен сън - нощта, а що е нощ и що е ден за нас, изгнани из света?

Сурова вярност на дълга смени живота пъстролик и сля се радост и тъга, сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила на буреносна, мощна бран и върху хиледи чела чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи топлик жадуващия кълн, нито ще трепне пред беди обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря и аз обикнах тоя път, по който земните недра тъй властно мамят и зоват.

- Ти наш си, твоят дълг е дълг на хрупкавия злак - в земята майка опознал, при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя в долини слънчеви плете и в кротък унес чака тя да дойде нейното дете.

- Дойди, но с подвиг увенчай ти свойта бренна суета и нека бъде твоят край една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен, аз гледам звездния покров и тихом се струи над мен и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир и в нея странникът недраг след много бури най-подир намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч посрещат брата и сина, а нейде гордо и далеч плющят победни знамена!...

Жанр: стихотворение без специфично жанрови характеристики

Основна тема: неосъществената мечта по духовната хармония в изпитанията на войната.

Кратък анализ: С тази съзерцателност лирическият човек намира философското прозрение на духовната хармония във всичко родно – земя, майка, бащин дом, народ. Поетът открива в демоничната сила на войната неизбежното разминаване на битието с небитието, вечната диалектика на живота. Лирическият субект осмисля истинските стойности на битието, осъзнавайки смъртта като висша реаност, която подтиква към размисъл за смисъла на човешката екзистенция.

Основни тематични мотиви: вечният кръговрат на живота и смъртта; преосмисляне на ценностите на битието; изпитанията и хаосът по време на война; масовото жертвоприношение (хекатомба); смъртта – преход в отвъдното, където човек се сива с хармонията.

Художествени образи:
1. Лирическият аз – пред лицето на смъртта постига познание за своята екзистенция, откривайки ценностите на живота в сливането с вечната природа. Преходът отвъд е желан, омиротворен, примамващ с хармонията и красотата си.

Художествени изразни средства:
а. Реторични въпроси
б. Инверсия
в. Контраст
г. Хипербола
д. Метафори