Един свидетел, не е свидетел.
Би казал, че във тази стая не е живял отдавна никой, че е заключена стояла с години нейната врата. Тук има миризма на вехто и прах по всичките неща, тук бавно времето превръща във прах безжизнен сякаш всичко.
В ъглите расне неусетно вечерната дрезгавина и вехне есенното слънце върху килимите на пода, а светят жълти зимни дюли, наредени върху комода като голяма броеница от кехлибарени зърна.
Какви лица ли отразило ревниво пази огледалото? То сякаш е един прозорец, отворен в друг предишен свят. Часовникът е вече млъкнал и в неговия чер ковчег лежат умрели часовете и неподвижно спи махалото.
Портрети на жени, които са си отишли от света, висят, от слънце пожълтели, окачени върху стената, заспала тежко върху пода, сънува в здрача тишината и цялата печална стая залязва бавно с вечерта.
86281
Елин Пелин
56810
Христо Ботев
51548
Алеко Константинов
50007
Атанас Далчев
48719
Димчо Дебелянов
21997
Йордан Йовков
22147
Иван Вазов
22663
Йордан Йовков
23090
Йордан Йовков
23119
Никола Вапцаров