Спи езерото

Пенчо Славейков

Спи езерото

Спи езерото; белостволи буки над него свождат вити гранки, и в тихите му тъмни глъбини преплитат отразени сянки.

Треперят, шептят белостволи буки, а то, замряло, нито трепва... Понякога му сал повърхнини дълга от лист отронен сепва.

Жанр: лирическа миниатюра

Основна тема: хармонията на одухотвореното природно бедствие

Кратък анализ: Хармонията в лирическата миниатюра се свързва с картината на спящото езеро, побрало в себе си отражението на света. Унифицираният образ и монументалната завършеност на езерото носи смисъл на душевно съпричастие, отъждествяване с него. Сякаш личността се раздвоява между идеята за битийното и идеалното хармонично съзерцателно начало. Цялата красота и мощ, първичните и вечни ценности на битието Славейков събира в един миг, синтезира в една поезия, която е като заключен свят на идеите. Задълбоченото взиране в образа на езерото провокира появата на мотива за самотата.

Основни тематични мотиви: тишина и съзерцание, самота и уединение, статичност и движение, неразгаданите тайни на битието, богатата човешка душевност, мотивът за съня – алюзия за щастие.

Художествени образи:
1. Езерото – спокойно, неподвижно, символизира дълбините на човешката душа.
2. Лирическият аз – отдалечена от светския шум самотна личност, която търси душевно спойствие чрез катарзис сред одухотвореното природно битие.
3. Отразените сенки – медиатор между света на материалното и света на духовното.

Художествени изразни средства:
а. Олицетворение
б. Епитети
в. Инверсия