Преди всичко бъди умен
Ако загина на война, жал никого не ще попари - изгубих майка, а жена не найдох, нямам и другари. Ала сърце ми не скърби - приневолен живя сирака и за утеха може би смъртта в победа ще дочака.
Познавам своя път нерад, богатствата ми са у мене, че аз съм с горести богат и с радости несподелени.
Ще си отида от света - тъй както съм дошъл, бездомен, спокоен като песента, навяваща ненужен спомен.
Жанр: елегия
Основна тема: самооценка пред лицето на очакваната смърт.
Кратък анализ: Елегията „Сиротна песен“ е своеобразна поанта на Дебеяновата лирика и на неговия живот, която остава като поетически завет. Изповедта на поета придобива обобщен художествен смисъл. Раздялата на лирическия субект със света на отчуждението е скръбна и печална, но в същото време звучи оптимистично. Това е една сооценка и оценка на жизнения път – тъжен, но изпълнен с духовна красота. Творецът си отива от света на неправди и жестокости със съхранено човешко достойнство и с мисълта за изпълнен нравствен дълг. Това е едно състояние на преход между живота и смъртта без въпроси или излишни екзалтации.
Основни тематични мотиви: усещане за предопределеност на съдбата; обреченост, самотност, изоставеност; примирение и успокоение преди смъртта; ненужният спомен
Художествени образи:
1. Лирическият субект – сиракът, нестреникът, бездомникът, който напуска света с ясната представа, че след него ще остане само ненужен спомен. Цялото поведение на Дебеляновия човек пред лицето на смъртта говори за духовна овладяност, но и за скрит вътрешен екзистенциален драгматизъм.
Художествени изразни средства:
а. Метафора
б. Синекдоха
в. Инверсия
г. Сравнение
86282
Елин Пелин
56810
Христо Ботев
51549
Алеко Константинов
50007
Атанас Далчев
48720
Димчо Дебелянов
21997
Йордан Йовков
22147
Иван Вазов
22663
Йордан Йовков
23090
Йордан Йовков
23119
Никола Вапцаров