За онези, които не могат да се обличат, са създадени модите.
Самотен гроб в самотен кът, пустиня около немее — аз зная тоз самотен кът и тоя гроб самотен де е.
И знам, че в тоз самотен гроб, таме в пустинний кът самотен, зарови милвана ръка един немил живот сиротен.
Сега за тоз немил живот, в немил живот сама купнее... Самотен гроб в самотен кът, пустиня около немее.
Композиция: кръгова – първите два и последните два стиха на лирическата миниатюра се повтарят.
Основна тема: самотата в живота и в смъртта
Художествени образи:
1. Самотата – тя е символ на недоимък, лиспа, отсътствие, но само чрез тази липса човекът има възможност да отправи поглед към самия себе си и да усети, да открие онези отговори, които в житейската суета биха били недостъпни за него. Там, където няма нищо за физическото, има всичко за духовното оцеляване. Традиционното възприемане на самотата като негативно преживяване у Славейков се интерпретира с положителен ценностен знак. Тя е екзистенциално понятие, универсално състояние близко до блаженството, до съвършенството. Преживяването на самотата отключва и евангелския символ на пустинята.
Основните тематични мотиви: краят на житейския път, отвъдният покой, „разтворен“ в природния свят; усамотението и отчуждението, немотата и празнотата в живота, житейската орис на самотната душа, съзерцанието – средство за овладяване на екзистенциалните болки, животът и смъртта.
Художествени образи:
1. Гробът – последният „дом“ на човека, крайна точка на земното съществуване. Постепенно придобива образа на вселенска пустиня. В самотния гроб са погребани младежки мечти и надежди, лирическият аз е жив физически, но духовно е опустошен и поради това се е херметизирал в собствения си вътрешен свят.
2. Смъртта – представлява достигане на идеала, съзнателно пътешествие към покоя. Тя смислово е свързана с един от универсалните мотиви на поезията – мотива за пътя. Смъртта е и желано пространство, където лирическият аз е очакван и желан.
3. Пътят – мост между живота и смъртта.
4. Самотата – интерпретирана в духа на индивидуалистичната естетика, тя съпътства навсякъде лирическия аз, през всички фази на битието му, не само в смъртта.
5. Пустинята – пространството, в което най-добре се осъществява контактът между хората и Бога.
Художествени изразни средства:
а. Повторение
б. Олицетворение
в. Инверсия
г. Синекдоха
86693
Елин Пелин
57340
Христо Ботев
52229
Алеко Константинов
50394
Атанас Далчев
49224
Димчо Дебелянов
22213
Йордан Йовков
22431
Иван Вазов
22892
Йордан Йовков
23338
Йордан Йовков
23380
Никола Вапцаров