Самотен гроб в самотен кът

Композиция: кръгова – първите два и последните два стиха на лирическата миниатюра се повтарят.

Основна тема: самотата в живота и в смъртта

Художествени образи:
1. Самотата – тя е символ на недоимък, лиспа, отсътствие, но само чрез тази липса човекът има възможност да отправи поглед към самия себе си и да усети,  да открие онези отговори, които в  житейската суета биха били недостъпни за него. Там, където няма нищо за физическото, има всичко за духовното оцеляване. Традиционното възприемане на самотата като негативно преживяване у Славейков се интерпретира с положителен ценностен знак. Тя е екзистенциално понятие, универсално състояние близко до блаженството, до съвършенството. Преживяването на самотата отключва и евангелския символ на пустинята.

Основните тематични мотиви: краят на житейския път, отвъдният покой, „разтворен“ в природния свят; усамотението и отчуждението, немотата и празнотата в живота, житейската орис на самотната душа, съзерцанието – средство за овладяване на екзистенциалните болки, животът и смъртта.

Художествени образи:
1. Гробът – последният „дом“ на човека, крайна точка на земното съществуване. Постепенно придобива образа на вселенска пустиня. В самотния гроб са погребани младежки мечти и надежди, лирическият аз е жив физически, но духовно е опустошен и поради това се е херметизирал в собствения си вътрешен свят.
2. Смъртта – представлява достигане на идеала, съзнателно пътешествие към покоя. Тя смислово е свързана с един от универсалните мотиви на поезията – мотива за пътя. Смъртта е и желано пространство, където лирическият аз е очакван и желан.
3. Пътят – мост между живота и смъртта.
4. Самотата – интерпретирана в духа на индивидуалистичната естетика, тя съпътства навсякъде лирическия аз, през всички фази на битието му, не само в смъртта.
5. Пустинята – пространството, в което най-добре се осъществява контактът между хората и Бога.

Художествени изразни средства:
а. Повторение
б. Олицетворение
в. Инверсия
г. Синекдоха