Прозорец

Атанас Далчев

Ето нашето зимно стъкло. То не е, то не е сякаш същото: няма вече ни пътя, ни къщите: само бяла гора от сребро.

И през нея минават прегърнати мойто братче и мойта сестра. В посребрената бяла гора накъде ли самички са тръгнали?

Те вървят върху сребърен път и под мрежа от сребърни клони, посребрени листа се отронват, дъждове от листа ги валят.

Мойто братче и мойта сестра преминават без страх под дърветата: няма вълци, нито има ветър в тази сребърна бяла гора.

Там е само вълшебната птица с лъчезарните златни пера; мойто братче и мойта сестра нея търсят от цяла седмица.

Чак на седмия ден призори ето тя затрептява, изгрява и във миг се запалва гората от горящите нейни пера.

Дървесата възпламват, искрят и на капки сребро се разтапят. И отново изникват къщята и изплува познатият път.

Всички произведения на Атанас Далчев