Да обичаш, значи да се радваш на щастието на друг
Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни. Природата отвред, кат майка нежна съща, напява ми песн?, любовно ме пригръща.
Сега съм у дома. Над мен Еленин връх боде лазурний свод и мен при себе кани; отсреща Бричебор ми праща здравий дъх на своите ели и бори великани; а Царев връх от юг издига се огромен с плешивия си лоб и царския си спомен.
Сега съм у дома, сега съм в моя мир - мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...
Сега съм у дома, сега съм пак поет - във лоното на таз пустиня горска, свята; разбирам на леса любовний тих привет, на струите шума, на бездната мълвата. Разменям тайна реч с земя и синий свод и сливам се честит във техния живот.
Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч - за тях е тя стена до небеса турила - усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва.
Сега съм у дома. По часове, благат, край бистрата река, при звучната? песен, мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен над бездните стоя, и моят ум фъркат блуждае в хаоса, до господа отива, на мирозданьето във тайните се впива.
Сега съм у дома - не съм тук странен гост. Природата всегда, но буйната природа, що пълни я живот, шум, песен и свобода, бе моят идеал величествен и прост Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски! Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!
Сега съм у дома - участник в рилский хор. Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея - под горский вечен шум - дълбока епопея - и на Еленин връх под вечно будний взор; да имам гроб, подир живот-синджир теглила, в величествените обятия на Рила.
Жанр: стихотворение без специфична жанрова характеристика
Основна тема: природата – свещен храм за душата.
Кратък анализ: От произведеният, посветени на българската природа, важно място заема стихотворението „При Рилския манастир“, което се явява своебразна духовна автобиоградия на Иван Вазов. Поетичната Вазова натура възприема пейзажа сетивно, усеща го с цялото си същество, удивлява се от него, възпява го с любов и вдъхновение. Стихотворението представлявав изповед на завърналия се към природата неин поклонник. Тук тя излиза от националата си еднозначност и се превръща в духовен абсолют, който винаги ще подтиква човека към размисъл.
Основните тематични мотиви: мотивът за завръщането, сливането с природата – дава ново зрение, нови сетива, които разрешават разгадаването на тайните на мирозданието, пантеизмът на Вазов – издига природата в нейното многообразие и жизненост в идеала.
Художествение образи:
1. Лирическият аз – намира душевен покой, пречиства мислите си, чувства се по-възвишен сред природата. Планината дава покой, уединение, зарежда човека с положителна енергия. Планината дава воля на духа. Възвръща жизнените сили на човека. Свежестта и чистотата на планинския въздух са особено необходими на изтощения организъм.
2. Природата – не е застинал величествен пейзаж, тя е видяна като кипяща от живот. Природата не е външно пространство, пространството извън дома, тя е домът, който има български параметри, зададени чрез конкретни обекти от родното пространство.
Художествени изразни средства:
а. Аанафора
б. Градация
в. Сравнение
г. Метафора
д. Хипербола
86394
Елин Пелин
56922
Христо Ботев
51690
Алеко Константинов
50083
Атанас Далчев
48836
Димчо Дебелянов
22049
Йордан Йовков
22214
Иван Вазов
22727
Йордан Йовков
23152
Йордан Йовков
23187
Никола Вапцаров