При Рилския манастир

Иван Вазов

Начало / Произведения / При Рилския манастир

При Рилския манастир

Сега съм у дома. Наокол планини и върхове стърчат; гори високи, диви шумят; потоците, кристални и пенливи, бучат - живот кипи на всичките страни. Природата отвред, кат майка нежна съща, напява ми песн?, любовно ме пригръща.

Сега съм у дома. Над мен Еленин връх боде лазурний свод и мен при себе кани; отсреща Бричебор ми праща здравий дъх на своите ели и бори великани; а Царев връх от юг издига се огромен с плешивия си лоб и царския си спомен.

Сега съм у дома, сега съм в моя мир - мир въжделен и драг. Тук волно дишам ази, по-светло чувствувам; свещен, отраден мир изпълня ми духът, от нов живот талази нахлуват в мен, трептя от нови ощущенья, от прясна сила, мощ и тайни песнопенья...

Сега съм у дома, сега съм пак поет - във лоното на таз пустиня горска, свята; разбирам на леса любовний тих привет, на струите шума, на бездната мълвата. Разменям тайна реч с земя и синий свод и сливам се честит във техния живот.

Сега съм у дома, в сърцето съм на Рила. Световните злини, тревоги са далеч - за тях е тя стена до небеса турила - усещам се добър, почти невинен веч. Духът ми се цери след жизнената битва, вкушавам сладък мир във песни и молитва.

Сега съм у дома. По часове, благат, край бистрата река, при звучната? песен, мечтая ил чета... Ил кат орел надвесен над бездните стоя, и моят ум фъркат блуждае в хаоса, до господа отива, на мирозданьето във тайните се впива.

Сега съм у дома - не съм тук странен гост. Природата всегда, но буйната природа, що пълни я живот, шум, песен и свобода, бе моят идеал величествен и прост Поклон, скали, води! Поклон, ели гигантски! Вам, бездни, висоти! Вам, гледки великански!

Сега съм у дома - участник в рилский хор. Аз тук не се родих - тук бих желал да тлея - под горский вечен шум - дълбока епопея - и на Еленин връх под вечно будний взор; да имам гроб, подир живот-синджир теглила, в величествените обятия на Рила.

Жанр: стихотворение без специфична жанрова характеристика

Основна тема: природата – свещен храм за душата.

Кратък анализ: От произведеният, посветени на българската природа, важно място заема стихотворението „При Рилския манастир“, което се явява своебразна духовна автобиоградия на Иван Вазов. Поетичната Вазова натура възприема пейзажа сетивно, усеща го с цялото си същество, удивлява се от него, възпява го с любов и вдъхновение. Стихотворението представлявав изповед на завърналия се към природата неин поклонник. Тук тя излиза от националата си еднозначност и се превръща в духовен абсолют, който винаги ще подтиква човека към размисъл.

Основните тематични мотиви: мотивът за завръщането, сливането с природата – дава ново зрение, нови сетива, които разрешават разгадаването на тайните на мирозданието, пантеизмът на Вазов – издига природата в нейното многообразие и жизненост в идеала.

Художествение образи:
1. Лирическият аз – намира душевен покой, пречиства мислите си, чувства се по-възвишен сред природата. Планината дава покой, уединение, зарежда човека с положителна енергия. Планината дава воля на духа. Възвръща жизнените сили на човека. Свежестта и чистотата на планинския въздух са особено необходими на изтощения организъм.
2. Природата – не е застинал величествен пейзаж, тя е видяна като кипяща от живот. Природата не е външно пространство, пространството извън дома, тя е домът, който има български параметри, зададени чрез конкретни обекти от родното пространство.

Художествени изразни средства:
а. Аанафора
б. Градация
в. Сравнение
г. Метафора
д. Хипербола