Съдбата се страхува от храбрите, а подтиска страхливите.
ПОМНИШ ли, помниш ли тихия двор, тихия двор в белоцветните вишни? - Ах, не проблясвайте в моя затвор, жалби далечни и спомени лишни, моята стража е моят позор, моята казън са дните предишни!
Помниш ли, помниш ли тихия двор шъпот и смях в белоцветните вишни? - Ах, не пробуждайте светлия хор, хорът на ангели в дните предишни - аз съм заключеник в мрачен затвор, жалби далечни и спомени лишни, сън е бил, сън е бил тихия двор, сън са били белоцветните вишни!
Жанр: елегия
Основна тема: драматичният сблъсък между минало и настояще, спомен и реалност.
Кратък анализ: Миналото, за което лирическият аз от стихотворението бленува, е утеха в мрачните дни на унижение, неосъществими копнежи и болезнени обвинения от безпощадната съвест. Настоящето е извор на носталгия по изгубения свят на духовна свобода, жизнерадостно безгрижие, хармония и несмущавана от тревожни съмнения вяра. Смазана от трагичното бреме на неразрушими противоречия, изтерзаната мисъл се насочва към изначалната цялост, хармоничното единство, неразрушената връзка на човека със себе си и природата. Потъването в глъбините на спомена е колкото реално, толкова и илюзорно, колкото и опияняващо, толкова и жестоко отрезвяващо. То откроява истината за отнетата свобода и нравствена чистота. Миналото, призовано да донесе жадуваното спокойствие, се изправя като неумолим съдник. Идеализираният рай е сякаш глас от по-висши селения, вещаещ наказание заради пропиляното и непостигнатото. Чувството за вина тласка страдащата личност към песимистичното усещане за невъзвратимост и дори нереалност на някогашния прекрасен свят. В носталгичната светлина на спомена дните предишни са сякаш извън потока на времето, в своеобразно безвремие, отделени от външното, чуждото и враждебното.
Основни тематични мотиви: радостта и скръбта; свободата и мрачният плен; доброто и злото; възкресеният образ на някогашното щастие; опитът да бъде съживено миналото; обречеността; скръбното примирение с предопределената съдба.
Художествени образи:
1. Домът – знак за покоя и уюта на родното.
2. Белоцветните вишни
3. Хорът на ангели – нравствен коректив на настоящето
4. Споменът – не носи радост, защото от желан и пречистващ духовния мир на лирическия човек, той се превръща в безсмислен, ненужен, угнетяващ
5. Заключеникът – трагизмът му е предопределен от невъзможността да се завърне в тихия дом на щастието.
6. Мрачният затвор
7. Сънят – символ на невъзможното в реалния живот щастие.
Художествени изразни средства:
А. Реторични въпроси
Б. Художествени епитети
В. Метафора
Г. Инверсия
Д. Анафора
20856
Иван Вазов
21101
Йордан Йовков
21779
Йордан Йовков
21940
Никола Вапцаров
21962
Йордан Йовков