Пловдив

Димчо Дебелянов

Пловдив

Как бяха скръбни мойте детски дни! О, колко много сълзи спотаени! Тук първи път се моя взор стъмни и безпощадна буря сви над мене.

Тук първи път чух възглас: - престани: да вярваш и да дириш - забранен е на любовта плодът - и в зли страни мечтите ти навек ще бъдат пленни.

И днес аз бродя в тоя скръбен град - едничък дом на мойта скръб бездомна - аз бродя за утехата нерад -

и кат загубен в пустошта огромна. И толкоз черни мисли ми тежат, че аз не искам нищо да си спомна.

Жанр: елегия

Композиция: състои се от 14 стиха, организирани в 4 строфи – две четиристишия и 2 тристишия

Основна тема: човешката съдба, проектирана върху мрачната територия на града.

Кратък анализ: В сонета „Пловдив“ е разкрит образът на града като пространство на вечната скръб и безутешност, породени от реаността, която предлага животът нерад. И докато при Смирненски градът на страданието и неправдите генерира борци за нов живот, Димчо Дебелянов представя урбанистичното пространство като място, лишено от красотата на любовта, което го обрича на самота. Животът му е изпълнен с безнадеждност. Отказани са основните екзистенциални опори, които придават смисъл на съществуването му – красотата и любовта. Щастието е илюзия, а мечтите на лирическия аз са пленници в света без любов, в студеното и неприютно урбанистично място на не-свобода.

Основни тематични мотиви: антухуманната същност на урбанистичното пространство; детството – нерадостно и скръбно; неосъществимият копнеж по щастие; скиталчеството, страдалческата участ на човека в големия град; трагичната самота и отчуждение; разочарованието, предопределението на съдбата; забраната, страшната присъда на времето.

Художествени образи:
1. Градът – топос на скръбта и нерадостната съдба на лирическия субект.
2. Бурята – символ на недружелюбното, враждебно настроено общество.

Художествени изразни средства:
А. Метафора
Б. Апокопа
В. Инверсия
Г. Метафорични епитети
Д. Оксиморон
Е. Анжабман